* Mitrás Митра е един от древните индоевропейски богове, и въпреки, че той не може да бъде определен съвсем като божество, неговият култ се разпростира отвъд изтока и запада на индо-европейския свят. Вероятно корените на култа на Митра датират от времето на Андроновската култура, когато той вероятно е бил известен като * Mitrás. Той е бог на договори, споразумения, пактове, съюзи и следователно приятелство. Той е бил защитник на обществения ред, земно отражение на Космическия Ред. Протоиндо-иранската експанзия разширява култа на Митра към нови индо-ирански територии. Най-старото писмено споменаване на Митра идва от средата на 2-ро хилядолетие пр. хр. от царството на Митани, управлявано от войни-аристократи и тясно свързано с ведическите арийци. Тук Митра се появява заедно с други ведически божества – Варуна, Индра и Насатя. От древни времена Митра се свързва с изгрева на слънцето и все още се призовава в индуска Индия. Тази връзка на Митра с изгрева на слънцето може да бъде намерена и в иранската Авеста. Ведически Митра По време на ведическия период Митра е много тясно свързан с бога Варуна. Тяхната връзка в рамките на така наречената първа функция на индоевропейската космо-социална система е проучена от Жорж Дюмезил. Докато през късния ведически период Митра е бил много силно свързан със Слънцето и слънчевите атрибути, в пост-ведическия период неговата социална функция надделява и неговото име вече може да се намери на индийски езици като “приятел”. Както бе споменато по-горе, неговата космическа роля не е напълно изчезнала и въпреки, че ведическите божества са в индуска Индия по-скоро на заден план, Митра все още се почита в контекста на утринното слънце и се идентифицира с него. Aвестански Митра Безспорно, сред иранците култът Митра е много силен и е възможно, както и във ведическа Индия, той да бъде тясно свързан с култа към “мъдрия Ахура” – пра-индо-ирански * Asura Medha, който някои изследователи определят като пра-индо-ирански предшественик на ведическата варуна, сред чиито определения намираме „медхира” и на авестанския Aхура Mазда. Въпреки това, зороастрийската реформа в иранската религия не се е променила много по отношение на позицията на Митра. В религията на Ахеменидите намираме Митра за най-важния бог, заедно с Ахура Мазда и богинята Анахита. Има свидетелства за присъствието на култа на Митра сред офицерите на армията на Ахеменидите. Характерно за иранския култ на Митра е, че връзката със Слънцето и слънчевите атрибути става все по-важна, което води до факта, че на иранските езици името на Митра се свързва със Слънцето. И все пак, в рамките на зороастрийската религия, не е имало пълна идентификация на Митра със Слънцето (yazata Chorshed). Култът на Митра в древния свят Според някои изследователи е много вероятно освен “официалната” зороастрийска форма на култа към Митра, да съществуват и други, различни и разнородни такива преди зороастрийството. Тези (от гледна точка на зороастрийската ортодоксия) хетеродокс-култове най-вероятно са били активни предимно в периферията на зороастрийския свят, на запад в Мала Азия и на изток в региона на Бактрия и други централноазиатски региони, където персийски, индийски, турски, китайски и сибирски влияния са се срещали взаимно. В централноазиатския регион култа към Митра се свързва с манихейството и будизма на Махаяна. Отражението на Митра на Махаяна е Бодхисатва Майтрея и в този смисъл култа към Митра се е разпространил в Япония (Мироку). В района на Мала Азия откриваме по време на културата на Митра от времето на Александър в царството на Комагена, Понт и други региони. Един от тези райони е бил Киликия. Характерна черта на местните култове е хелено-персийският синтез. Според римски източници, римляните се запознали с култа към Митра благодарение на киликийските пирати, които Рим победил през 60-те години на 1-ви век преди Христа. Ромски култ Митра През следващите сто години се формира уникална западна форма на римския култ към Митра. Мистерията Митра се превръща в неразделна част от римския духовен свят и дава просвещение на всички хора, които са били достойни, независимо от техния социално-икономически статус. Центровете на културата на римския Митра не са били храмове, а митрая-подземни пространства, наподобяващи Първичната пещера, споменати от Порфириос в пещерата на нимфите. Култът към Митра е бил най-силен в римските легиони. Възходът на християнството е оказало влияние върху римския митраизъм, както и върху други култове, а през IV век в Римската империя започват да се губят следите на митраизма. Митра през вековете На изток култът към Митра претърпява голям удар заради падането на Сасанидската империя. И все пак култът на Митра е повлиял върху хетеродоксалните духовни течения на ислямския период (алавите, язидите и т.н.) и като цяло върху така наречените яздански религии, където може да бъде намерен в повече или по-малко скрити форми. В планинските райони на Кюрдистан култът към Митра дори оцелява чрез откритата форма на Михрясна. И до ден днешен Митра, разбира се се почита в Иран и Индия. Като Майтрея (Мироку) той присъства в будизма на Махаяна. В Индия, той се почита не само от брахманите, които се занимават с поддържането на ведическия култ, но и навсякъде в сутрешните молитви или тържества като Митроцавам. ECMS Европейският център за митраистични изследвания е създаден, за да подкрепя изучаването на Бог Митра в различните му прояви и да допринася за разширяване на познанията за Бога Митра и неговите култове. Както в древните времена, тадка и днес Митра – богът на завета, истината и редът, но и на приятелството и слънчевата светлина, е вдъхновение за честен и истински праведен живот.